Уайнсбърг, Охайо

автор: Шъруд Андерсън, 1919 г. /в България е издадена 1985 г./

  Попаднах на тази книга 1998 г., благодарение на това, че главният герой в друга книга - "Sexus" на Хенри Милър, я подарява на танцьорката, в която се е влюбил.
  Ш. Андерсън е много добър разказвач, от разказ в разказ плавно и неусетно опознаваш част от жителите на малкото градче:

- разказът "Ръце" - изключително трогателен, разкриващ драмата на един много талантлив педагог и човек;
- разказът "Хартиени топчета" - любопитната история за д-р Рийфи и "любовта му с високата мургава девойка"
- разказът "Човек с идеи" - обезоръжаващ и забавен;
- "Танди" - след този разказ много момичета биха поискали да носят това странно име;
- "Приключение" - за самотата и за прозрението на главната героиня Алис: "... насила се застави да погледне истината храбро в очите: на много хора им е писано да живеят и да умрат в самота дори в Уайнсбърг."

  Във всеки от разказите е разкрита някаква особеност на някой от жителите на градчето, която обяснява чудачествата му, постъпките и мотивите. Много искрено, правдоподобно и трогателно са споделени страстите на хората, болките им, влюбванията, самотата... Така, запознанството с най-колоритните и чудати жители на Уайнсбърг е превърнато от автора в истинско удоволствие, примесено с малко тъга. /напомня ми на коктейла "Олд фешън"/

  Изключително подходяща книга за края на лятото и началото на есента.