Историята на О

автор Полин Реаж, 1954 г. /!/     

  Книга, на която попаднах съвсем случайно 1997 г. Беше сред преоценените книги за по 1-2 лв. Не бях чувала за нея, още по-малко се досещах, че е класика в еротичната литература, но ми се четеше еротика. Не съм съгласна с определенията "порнографски роман", твърде много философия, твърде много размисъл предизвиква на сериозни теми - свобода/робство, субект/обект, насилието, деперсонализацията и специфичния вид еротика.

  Това е първата книга, на която незнайно защо прочетох и предговора, а той се оказа доста силен. Не мога да не се съглася с думите на българския издател "Медиум 999" /първото издание на книга - 1991 г., сега има и ново от друго издателство/, че стойността на предговора от Жан Полан е може би равна на самия роман /има предположения, че може би това е истинският автор на романа/.

  Какво освен специфичния вид еротика, с която е пропита книгата /не е за слабонервни, може на някого насилието да му дойде в повече!/ ме впечатли:

1. Показано е как един и същи човек в дадени отношения може да бъде доминиращ - напр. любовникът на О - Рьоне с нея и как става подчинен в отношенията си с нейна приятелка, а самата О в отношенията си с мъже от миналото си е била доста изкусна мъчителка, т. е. това не е присъща черта на определена личност, а динамична, търпяща развитие.

2. Трансформацията на съзнанието на О - степените, през които преминава, за да се стигне в края на книгата до тоталната й деперсонализация от страна на другите: "Но дори и разполагайки така с О, използвайки я като модел, като обект на демонстрация, никой не й отправил нито дума през цялото време. От камък ли била, или от восък, или била същество от друг свят, дали смятали, че е излишно да й говорят, или пък не смеели?", т. е. възприемането на едно живо човешко същество като обект, като неодушевен предмет. Според мен, всичко случващо се с О е адикция, поради промененотосъстоянието на съзнанието й в процеса на превръщането й в робиня.

3. Най-философските и най-трудни въпроси, поставени още в предговора и продължили в цялата книга - свобода/робство, независимост/зависимост, противопоставянето на категориите любов/свобода, природата на мазохизма.

  За край два цитат от преговора:

"Да, наистина, ужасите не липсват в " Историята на О". Но понякога ми се струва, че в тази книга е подложена на изтезание не една млада жена, а една идея, един начин на мислене, едно мнение"

"Изумен съм, че ги има (жените). Дори повече от изумен - очарован съм. Затова може би ми се струват чудесни и все им завиждам. за какво точно им завиждам? ....На жените е дадено през целия си живот да приличат на деца. жената прекрасно разбира от хиляди неща, които ми се изплъзват. ... Тя знае и много повече. Чувства се уютно с кучетата и котките; умее да разговаря с тези полуидиоти - децата: разкрива им тайните на Космоса и на доброто държане, разправя им приказки, учи ги как да се пазят чисти и дори как да свирят на пиано. С други думи, от детството си нататък ние не преставаме да мечтаем за мъж, в който да са събрани всички мъже. А изглежда, че е дадено на всяка жена да събира в себе си всички жени (и всички мъже) едновременно."