Уайнсбърг, Охайо

автор: Шъруд Андерсън, 1919 г. /в България е издадена 1985 г./

  Попаднах на тази книга 1998 г., благодарение на това, че главният герой в друга книга - "Sexus" на Хенри Милър, я подарява на танцьорката, в която се е влюбил.
  Ш. Андерсън е много добър разказвач, от разказ в разказ плавно и неусетно опознаваш част от жителите на малкото градче:

- разказът "Ръце" - изключително трогателен, разкриващ драмата на един много талантлив педагог и човек;
- разказът "Хартиени топчета" - любопитната история за д-р Рийфи и "любовта му с високата мургава девойка"
- разказът "Човек с идеи" - обезоръжаващ и забавен;
- "Танди" - след този разказ много момичета биха поискали да носят това странно име;
- "Приключение" - за самотата и за прозрението на главната героиня Алис: "... насила се застави да погледне истината храбро в очите: на много хора им е писано да живеят и да умрат в самота дори в Уайнсбърг."

  Във всеки от разказите е разкрита някаква особеност на някой от жителите на градчето, която обяснява чудачествата му, постъпките и мотивите. Много искрено, правдоподобно и трогателно са споделени страстите на хората, болките им, влюбванията, самотата... Така, запознанството с най-колоритните и чудати жители на Уайнсбърг е превърнато от автора в истинско удоволствие, примесено с малко тъга. /напомня ми на коктейла "Олд фешън"/

  Изключително подходяща книга за края на лятото и началото на есента.

Историята на О

автор Полин Реаж, 1954 г. /!/     

  Книга, на която попаднах съвсем случайно 1997 г. Беше сред преоценените книги за по 1-2 лв. Не бях чувала за нея, още по-малко се досещах, че е класика в еротичната литература, но ми се четеше еротика. Не съм съгласна с определенията "порнографски роман", твърде много философия, твърде много размисъл предизвиква на сериозни теми - свобода/робство, субект/обект, насилието, деперсонализацията и специфичния вид еротика.

  Това е първата книга, на която незнайно защо прочетох и предговора, а той се оказа доста силен. Не мога да не се съглася с думите на българския издател "Медиум 999" /първото издание на книга - 1991 г., сега има и ново от друго издателство/, че стойността на предговора от Жан Полан е може би равна на самия роман /има предположения, че може би това е истинският автор на романа/.

  Какво освен специфичния вид еротика, с която е пропита книгата /не е за слабонервни, може на някого насилието да му дойде в повече!/ ме впечатли:

1. Показано е как един и същи човек в дадени отношения може да бъде доминиращ - напр. любовникът на О - Рьоне с нея и как става подчинен в отношенията си с нейна приятелка, а самата О в отношенията си с мъже от миналото си е била доста изкусна мъчителка, т. е. това не е присъща черта на определена личност, а динамична, търпяща развитие.

2. Трансформацията на съзнанието на О - степените, през които преминава, за да се стигне в края на книгата до тоталната й деперсонализация от страна на другите: "Но дори и разполагайки така с О, използвайки я като модел, като обект на демонстрация, никой не й отправил нито дума през цялото време. От камък ли била, или от восък, или била същество от друг свят, дали смятали, че е излишно да й говорят, или пък не смеели?", т. е. възприемането на едно живо човешко същество като обект, като неодушевен предмет. Според мен, всичко случващо се с О е адикция, поради промененотосъстоянието на съзнанието й в процеса на превръщането й в робиня.

3. Най-философските и най-трудни въпроси, поставени още в предговора и продължили в цялата книга - свобода/робство, независимост/зависимост, противопоставянето на категориите любов/свобода, природата на мазохизма.

  За край два цитат от преговора:

"Да, наистина, ужасите не липсват в " Историята на О". Но понякога ми се струва, че в тази книга е подложена на изтезание не една млада жена, а една идея, един начин на мислене, едно мнение"

"Изумен съм, че ги има (жените). Дори повече от изумен - очарован съм. Затова може би ми се струват чудесни и все им завиждам. за какво точно им завиждам? ....На жените е дадено през целия си живот да приличат на деца. жената прекрасно разбира от хиляди неща, които ми се изплъзват. ... Тя знае и много повече. Чувства се уютно с кучетата и котките; умее да разговаря с тези полуидиоти - децата: разкрива им тайните на Космоса и на доброто държане, разправя им приказки, учи ги как да се пазят чисти и дори как да свирят на пиано. С други думи, от детството си нататък ние не преставаме да мечтаем за мъж, в който да са събрани всички мъже. А изглежда, че е дадено на всяка жена да събира в себе си всички жени (и всички мъже) едновременно."

Ваксините - въпроси и отговори за мислещи родители

автор: Александър Коток, 2007 г.                                    

  Книга, която изключително много ме впечатли. Написана е на разбираем език, без да се профанизира проблема. Цитирани са много статистически данни и изследвания.

Като профан в областта на медицината винаги са ми били интересни отговорите на следните няколко въпроса:

1. Защо, ако всички деца се ваксинират от напр. шарка, в детската градина или училище я преболедуват? Тогава какъв е смисълът на ваксината? Или, може би, смисълът е тази болест да не се преболедува като дете, когато минава леко, а, както стана при мен на възраст 16 г. и беше много тежко?!

2. Защо неваксинираните деца са опасни за ваксинираните?! Нали уж те са защитени? Ако ли не са, то какъв е смисълът на ваксините?

3. Както знаем лекарства се предписват на болни хора, които не са по-голямата част от обществото, а ваксини се предписват задължително на 100% от обществото. Та въпросът ми е кой печели?

Книгата, разбира се, е много по-задълбочена, ясна и разбираема от формулировката на моите въпроси, като отговаря и на тях.

За автора и ваксините - в неговия сайт - /тук/

За книгата - /тук/

Линк към един от най-новите филми по темата, дублиран на руски език /тук/

Информация за родители относно правния характер на проблема - /тук/

П. П. Имам удоволствието и честта лично да познавам автора - ерудит, полиглот /вкл. знае санскрит/, гросмайстор по шах, лекар, хомеопат и така може да се продължава до безкрай.:)