На 11 юни закрихме МТФ с един много силен текст на М. Дюрас "Корабът Нощ", адаптиран за сцената от Яна Борисова /Приятнострашно, Хората от Оз и т. н./.
Тази година фестивалът беше много наситен и удовлетворяващ.
Другите изгледаните от мен постановки:
- Лив Щайн - страстта и красотата на встрастяването.
- Песните на Малдорор - уникалната игра на Леонид Йовчев.
- Семейство Замза - убедителната, тргична и тъжна трансформация на Грегор Замза в насекомо; музиката, която замени речта му след превръщането - въздействащо и итересно.
- Дисонанс за двама артисти - много естествена игра на актьорите /създаде се перфектна илюзия, че играят себе си, а това е уникално /защото не мисля, че играха себе си/; късчета от живота, представени като театър.
- Бай Балчо споменува - колко талант и красота имаше в младите артисти. Наситих се на добра игра и се опитах да запомня бъдещите звезди на сцената. /Отделно - насладих се на мекия говор от Свероизточна България :))/.
- Нощта на 16-ти януари - забавен експеримент и опит за интерактивно представление, потапяне в атмосферата на Ню Йорк през 30-те години.
- Жена от морето - разказ за излюзиите от миналото, с които избираме да живеем и с които заменяме настоящето.
Страхотно начало на лятото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар