Започна театралният фест във Варна /към програмата на МТФ/ - събитие, което винаги очкавам с голямо нетърпение!
Първата постановка, която гледах беше "Лив Щайн" /към пиесата/ на Малък градски театър "Зад канала". Хареса ми и интересната пиеса, режисурата и много добрата актьорска игра. 

За мен случващото се на сцената беше страст. Страстта като поток, който умее да завлича всичко по пътя си, променяйки го, изпълвайки го с живец, с емоция, с енергия. Лоре Левин - една от главните героини беше олицетворение на този поток от страст и спонтаност. Промяната, която внесе в живота на Лив и на цялото й обркъжение беше зашеметяваща. На разочарованите ще кажа, че не трябва да се бъркат понятия като "любов" и "страст". Страстта е силна, бурна, всепоглъщаща, но може да бъде и изключително разрушителна и обсебваща, което не я прави по-малко привлекателна. Еротничните сцени бяха на място, без да са самоцел, никаква показност или пошлост, а просто като илюстрация на едно от проявленията на страстта.
Хареса ми и балансът в пиесата между емоциите на тъга, депресия и хумор - това че имаше много забавни моменти, в които да се засмееш.
Бях впечталена и от красотата на Лоре Левин в записа - мини-филм, който Лив Щайн изгледа в края на пиесата. Кратка черно-бяла лента, в която уникално е разкрита красотата на Лоре, чувствеността, невиността и спонтаността й. Късче хербаризирана красота.
Публика аплодира на крака. За мен театралният фест започна доста обещаващо.:)
Публика аплодира на крака. За мен театралният фест започна доста обещаващо.:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар