Международен театрален фестивал Варна 2016

На 11 юни закрихме МТФ с един много силен текст на М. Дюрас "Корабът Нощ", адаптиран за сцената от Яна Борисова /Приятнострашно, Хората от Оз и т. н./.
Тази година фестивалът беше много наситен и удовлетворяващ.
Другите изгледаните от мен постановки:
- Лив Щайн - страстта и красотата на встрастяването.
- Песните на Малдорор - уникалната игра на Леонид Йовчев.
- Семейство Замза - убедителната, тргична и тъжна трансформация на Грегор Замза в насекомо; музиката, която замени речта му след превръщането - въздействащо и итересно.
- Дисонанс за двама артисти - много естествена игра на актьорите /създаде се перфектна илюзия, че играят себе си, а това е уникално /защото не мисля, че играха себе си/; късчета от живота, представени като театър.
- Бай Балчо споменува - колко талант и красота имаше в младите артисти. Наситих се на добра игра и се опитах да запомня бъдещите звезди на сцената. /Отделно - насладих се на мекия говор от Свероизточна България :))/.
- Нощта на 16-ти януари - забавен експеримент и опит за интерактивно представление, потапяне в атмосферата на Ню Йорк през 30-те години.
- Жена от морето - разказ за излюзиите от миналото, с които избираме да живеем и с които заменяме настоящето.
Страхотно начало на лятото...

Международен театрален фестивал Варна 2016

  Започна театралният фест във Варна /към програмата на МТФ/ - събитие, което винаги очкавам с голямо нетърпение!

  Първата постановка, която гледах беше "Лив Щайн" /към пиесата/ на Малък градски театър "Зад канала". Хареса ми и интересната пиеса, режисурата и много добрата актьорска игра. 

  За мен случващото се на сцената беше страст. Страстта като поток, който умее да завлича всичко по пътя си, променяйки го, изпълвайки го с живец, с емоция, с енергия. Лоре Левин - една от главните героини беше олицетворение на този поток от страст и спонтаност. Промяната, която внесе в живота на Лив и на цялото й обркъжение беше зашеметяваща. На разочарованите ще кажа, че не трябва да се бъркат понятия като "любов" и "страст". Страстта е силна, бурна, всепоглъщаща, но може да бъде и изключително разрушителна и обсебваща, което не я прави по-малко привлекателна.  Еротничните сцени бяха на място, без да са самоцел, никаква показност или  пошлост, а просто като илюстрация на едно от проявленията на страстта.

  Хареса ми и балансът в пиесата между емоциите на тъга, депресия и хумор - това че имаше много забавни моменти, в които да се засмееш.

  Бях впечталена и от красотата на Лоре Левин в записа - мини-филм, който Лив Щайн изгледа в края на пиесата. Кратка черно-бяла лента, в която уникално е разкрита красотата на Лоре, чувствеността, невиността и спонтаността й. Късче хербаризирана красота.
  Публика аплодира на крака.  За мен театралният фест започна доста обещаващо.:)