Изданието, което имам е на издаделство "Анубис", с много хубави, макар и малко на брой илюстрации на Любен Зидаров. /на картинката/
Едва ли има някой, който, по един или друг начин, да не се е докосвал, да не е чувал за Зорбас... Класика като тази не се нуждае от представяне, но имах нужда да напиша нещичко за книгата - моят начин да се докосна още веднъж до Зорбас...
Няма да цитирам любими фрази и откъси от книгата, т. к. това би означавало да я препиша почти цялата тук...
Няма и да описвам какво откровение беше за мен запонанството със Зорбас, когато през 90-те години за пръв път прочетох книгата. Колко исках да съм спонтанна и луда глава като него, голяма почти колко самия Живот, че дори и повече от него.
Искам само да мога, ако получа някога писмо от приятел: "Открих великолепен зелен камък, ела веднага", да имам "куража да зарежа всичко и да извърша и аз веднъж в живота си една смела и абсурдна постъпка", да последвам "божествени див вик в мен"... Дано!
Няма коментари:
Публикуване на коментар