Бях чела за живота на Силвия Плат, но не бях попадала на издание на нейната поезия на български език, нито бях виждала старото издание на "Стъклен похлупак", затова веднага си купих новото издание, на което попаднах. Предизвика интереса ми, че в много отношения романът е автобиографичен, което го прави още по-интимен и личен.
Препоръчвам го на психолози - студенти, а защо не и завършили такива, както и на хора, които нямат понятие какво представлява депресията и колко тежко заболяване е. Опитвайки се да го омаловажават или да вменяват на страдащия вина, с реплики като: "Виж колко по-зле от теб има!" "Събери сили и прояви малко воля!", "Не бъди парцал!" и т. н. Все думи, които може и да помогнат, ако те е хванал мързелът или инцидентно не си на кеф, но не и когато си в дупката... Много добро и постепенно описание, при това на една депресия по Виктор Франкъл - т. нар. "екзистенциален вакум" - непровокирана от конкретно събитие, дълбока депресия с усещане на безсмислие на живота /като формално и обективно погледнато човекът няма никакви основания за такава - не е преживял тежка загуба, неудача или любовно разочарование, има работа, интереси, нормален стандарт на живот./
Главната героиня разказва с много ирония и сарказъм за живота си, което постепенно увлича. Не е истерична или патетична дори в най-лудите си решения, като реализирането на плановете за самоубийство. В съревнованието си кой по-бързо се възстановява в клиниката, където се опитват да й помогнат, или дребните си лъжи при запознанство е дори забавна... Но от самото начало, с постепенно усилване до края, страхотно е предадено как виждането на човек, който е в депресия, за заобикалящия го свят става изкривено, понякога абсурдно, безкритично, с невъзможност да се видят дори миниатюрните късчета красота, смисъл или добро.
Голям плюс е и обстоятелството, че макар и разказ за клиничната депресия /лекувана по него време с електрошокова терапия/, тя не товари четящия, поне не натовари мен. Чете се леко и постепенно увлича, най-вече заради остроумието и сарказма на главната героиня.
Ако някой не се е сблъсквал /и по-добре/ с клинична депресия, и си мисли, че това са хора, които се глезят и само се превземат - тази книга е добър начин да разбере как постепенно се променя човек, как се изкривява цялото му възприятие за действителността и се разрушава личността му. И, уви, колко трудно може да му се помогне...
Няма коментари:
Публикуване на коментар