Илюзии

Уилям Уортън, 1987 г.

    Някои автори, един от които е и Уортън, са различни във всяка от книгите си. Това е особен вид талант. Стилът на „Пилето” и „Отбой в полунощ”, според мен е съвсем различен от „Илюзии”, „Последна любов” и „Художникът”.

    Най-впечатляващото в „Илюзии” за мен бяха отношенията в семейството – топлината, толерантността, но и свободата, независимостта и самостоятелността. Всъщност, всяка от тези характеристики е част от съставките на цялостната, зряла личност. Точно като супата от камъчета, която всяка година ставала все по-хубава – всички изброени качества са камъчетата, с които един зрял човек изгражда себе си и едно-две магически камъчета, различни от всички други, – вярата в чудеса, в приказното, красивото и доброто - зрънцето уникалност във всекиго.

   Впечатляваща среща със семейството на Уил, със самия него, е като откритие, че има и други модели на семейни отношения, които не са деспотични или невротични, в които децата се насърчават да бъдат самостоятелни в своята различност, интересни за и заинтригувани от света, творци във всички смисли на тази дума. Трудно е да не се влюбиш в Ники – толкова дива и истинска, да не разбереш Пег и Майк, да не се зарадваш на Бен, въпреки странностите му, и да не се възхитиш на разбирането, топлината и търпението, всъщност думата е – приятелството между Уил и Лор.

    Книгата е идеална за четене по Коледа /и за коледен подарък/, понеже и семейството на Уил се събира точно за този празник и неговото начало и край са началото и края на вълшебната книга на Уортън. Върви с много червено вино и коледни курабийки.