Труман Капоти,
1958 г.
Много свежа, забавна и истинска книга,
която, макар да е писана преди 57 г., звучи изключително съвременно. Красотата
на книгата се дължи и на пълнокръвните образи на героите – докато я четях си я
прожектирах като филм. Уникално изживяване. Оттогава съм я предпочитала много
пъти. После изнамерих и филма с Одри Хепбърн… Но, лично за мен, той не е
толкова култов, за колкото е смятан. Поради две причини: 1. Капоти се е
съгласил да се преиначи главната сюжетна линия, за да има „happy
end”, което разваля леко
носталгичното усещането при започване на историята и изобщо променя основната
съставка на книгата. Много тъжно...;
2. Образът на Холи е толкова пълнокръвен и реален в книгата, че аз вече си я бях
представила с къси руса коса, тъмни очила, черна бална рокля и сандали и
образът, който аз си рисувах, съвпадна с виждането на автора ролята да се
изиграе от Мерлин Монро. Мисля, че тя незаслужено е била лишена от тази
възможност и би се справила не по-зле от Хепбърн. Труман Капоти е бил вдъхновен
за написване на образа на Холи именно от Мерлин Монро /те са били приятели/ и
нейния стил и начин на живот, тя е прототипа на героинята.
Книгата е подходяща, когато сме
зажаднели за приключения и искаме да се пренесем в свят, в който мъжете дават
по 50 $ дребни за тоалетна на дамата си, в който най-черните "чернилки” се
лекуват с едно посещение на култовия магазин „Тифани”, където има лудо купонясване,
премесено с хубава музика, желанието да бъдеш неприлично богата и котарак –
рижият безименен свободолюбив приятел на Холи, с когото не си
принадлежаха … За питиета са подходящи предложените в книгата: *барманът Джо Бел
предлага на главния герой коктейл „Бял ангел” – водка и джин по равно /много смело решение :)/ или *„уиски и ябълки прекрасно си
отиват”, както казва една странна нощ Холи…
Няма коментари:
Публикуване на коментар