Канела

Елин Рахнев, автор                                              

Кольо Карамфилов, художник                    

Издателство „Факел” 2008 г.

Една от любимите ми стихосбирки. Толкова есенна и чувствена. Познавам „своята” поезия, по способността й да отеква в мен, да ме разнищва… Всъщност всички глаголи, които започват с „раз” – разнежва, разчувства, размазва, разголва /може би още по-подходящ е оголва/, разплита, разтърсва…

      Щях да се влюбя в тази стихосбирка дори и само заради следния ред от Канела 3: „аз – един аутист на свободна практика”. Мисля, че това са думите, които ме описват толкова добре. Или по-скоро, с които аз се описвам. Автобиография в едно изречение.

     Канела – едно есенно влюбване, от което не искам да се излекувам. Един стих от Канела е моята доза, за да се почувствам влюбена завинаги, безпаметно, безнадежно и носталгично.

      Любими трохи канела:

     „…в парфюма ти от невени съм се спотайвал и наркочината тъма на устните ти съм протривал в рими…”

    „… в крайбрежията на дъха ти съм се крил от лоши и добри. Така мълчал съм те във себе си, че се нашмърках целия…”

    „Когато съм окончателно зависим от всичките ти очертания. Когато мога да изпиша четиристотин страници за прашеца по миглите ти.”

    „Всъщност само когато не ми се живее правя опити за поезия.”

    „Това е, когато плаках с години затворен в рахманинов. Когато се раздробиха слепоочията ми от музика. И мълчах. Строшен от целия свят. Дрогиран от тъга по всичко.”

    „Последна възможност да бъда чай по рамото ти.”

    „Само когато не ме обичат правя опити за поезия. Само тогава мога да направя стриптийз на вътрешностите си, да източа автобиографията от вените си.”

     „…карамелът пресен на въздишките…”

     „…навечерието точно над усмивката…”

     „Залезът хленчеше в капачките на коленете й…”

     „Канелата в дъха ти да подвържат в книги.”

     „Един човек-фадо, един човек безмислен. Стоящ на дълги барове, напиващ се до есен. PR на кожата ти, но и на скръбта. Заровил се в депеш, цветаева и стари филми..”

     „Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

     Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.”

    „Оттук нататък всеки ден щете забравям. Това ще бъде дълъг и метастазен процес.”

    „Отново да се сбъдна сред готиките, месечините, росата.”

    „И в устните ти да затварям ярост, смях…

     И в коленете ти да търся нова есен.”

     Подходяща за консумация през всички сезони, но оставя следи от есен в сърцето... Обича тиха музика и питие на вкус. Настройва еротомански...