Упражнения по стил

Реймон Кьоно, 1947 г.                                         

      

   Изключително забавна книга, която, според мен, трябва да е задължително четиво за всички университетски специалности, свързани с езика – журналистика, филология и литература, философия и т. н.

   Книгата съответства на заглавието абсолютно точно. Защото какво, ако не упражнения по стил, е разказването на една и съща история по 99 начина?! Може да се четат по няколко историйки на ден, за да се протака удоволствието. Повечето са забавни, а някой те разсмиват до сълзи. Мисля, че тези истории /стилове/, които не предизвикват такива реакции и емоции, просто не са преведени на български език достатъчно точно или на български просто не звучат по същия начин като езика на оригинала. Не знам… При тази книга е като с поезията в превод, понякога четем някакво съвсем друго произведение.

    Иска ми се да знаех френски език перфектно, за да се насладя истински на майсторството на боравене с езика и думите на автора… Имам и едно по-изпълнимо желание - да гледам театърална постановка по книгата. Ще е уникално преживяване.

   Историята, която се разказва 99 пъти: Пътувайки в автобус, разказвачът вижда младеж с дълъг врат и шапка с шнур вместо с панделка. Младежът обвинява пътника до себе си, че го блъска; после бързва да седне на освободило се място. Два часа по-късно разказвачът вижда същия младеж с приятел, който го съветва да сложи ново копче на палтото си.

  Любимият ми стил на разказване: По италиански 

 "Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.

  Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино."

  Ето и едни забавни опити на случайни хора, вдъхновени от книгата:

упражнения по стил 2

Пяната на дните

     Борис Виан, 1979 г.                      

Борис Виан е един от любимите ми писатели. Най-хубавото е, че повечето му книги са издадени на български език. Харесвам разказите му - Човекът-вълк", "Ще плюя върху вашите гробове", "Сърца за изтръгване", "Ще плюя върху вашите гробове" /пародия на американския черен роман с много секс и насилие/ и поезията му. Любимата ми негова книга е „Пяната на дните”. В първото българско издание,в края на книгата са публикувани и стихове на Виан. Второто издание е само романът.

   „Пяната на дните” е изключително нежен, влюбен, топъл, искрен, но и размазващо тъжен роман. Надявам се някога, някой много луд човек, също като мен влюбен безнадеждно в тази книга, и, имащ таланта на художник-аниматор, да направи анимационен филм по книгата. Художествен просто няма как да бъде направен, според мен… /макар че има такива опити, но не съм ги гледала, за да не разваля своите усещания от книгата*/Твърде много сюрреалистични и приказно-странни образи: пианоктейл – пиано, което според изсвирената мелодия прави алкохолен коктейл; мишката, която живее в апартамента на Колин и нейното самоубийство след като вижда как Колин се съсипва след смъртта на Клое или образът й с бамбукови патерици, защото се опитваше да върне светлината в апартамента на Колин, който започна да се смалява и потъмнява с напредването на болестта на Клое, и си разрани лапичките до кръв, самата болест на Клое, музиката...  Може да се получи невероятен „пълнометражен” анимационен филм…

   
     Красотата на книгата е и в това, че тя е не само трагична, но и комична.  Както най-великите филмови комедии /според мен, разбира се/, в които се смееш, а гърлото ти се свива и, аха-аха, ще те избие на сълзи /напр. Чарли Чаплин/, така и в този роман трагичната съдба на Клое, Колин и мишката, а и на всички други второстепенни герои и случващото се с тях, е изпълнено с много чувство за хумор, ирония, комични моменти и елементи, и дори сарказъм.  

   
     Най-подходяща за консумация през пролетта и есента /твърде тежка за лятото и допълнително депресираща за зимния сезон/. Подходящи питиета – след пианоктейла в книгата, естествено – най-разнообразни коктейли…

______________________________________

*През 1968-а излиза френската лента „Spray of the Days", а през 2001-а и японският филм „Chloe".  През 2013 г. излиза френският L’ écume des jours с участието на Одри Тоту като Клое и Ромен Дюри като Колин. Филмът се разпространява и с английското заглавие "Настроение в индиго" (Mood Indigo)

Автентичната котка

Автор Тери Пратчет /и Лин Пратчет/
Илюстрации Grey Jolliffe                                                 
ИК „Прозорец”

     Не знам дали за почитателите на Тери Пратчет тази книга е разочарование, но за мен, която не си паднах по „другите” му книги, тази беше истински празник. Изпрати ми я приятелка, която е негова фенка, в електронен вариант… Разпечатах я и започнах да си я чета още в автобуса на път за вкъщи след работа. Да… И започнах да се смея на глас. Определено не направих добро впечатление, а и нямаше място, за да може хората да се отдръпнат. И след около година-две, книгата излезе и като книжно тяло! Купих няколко екземпляра, да имам и за подарък.

      Лека за четене, безкрайно свежа… Дори сега, пишейки, се усмихвам, а усмивката ми преминава в ухилване. Препрочитала съм я много пъти, като всяка любима книга, и все още ме разсмива. И, разбира се, като абсолютен котколюб и, деляща покрив с един черен котарак, оценявах текста премерен и върху неговата шубичка. Пратчет явно може да работи и като котешки психолог или да замества пича, който води предаването „Моята котка от Ада” по Animal Planet.

       Сигурна съм, че след прочета й, човек ще пожелае да сподели живота си с поне една Истинска котка, просто за да разбере какво е това интересен живот;)

       Един от любимите ми цитати, макар и не с главен котешки герой: "Животно, пуснато на воля в колата – тази идея никога не е била добра. Козите общо взето са най-лошият случай, но докато не се разбрали, че под спирачката ви се е навряла костенурка, вие просто не знаете що е това страх, а вероятно няма да узнаете и що е това старост.''

      Подходяща за консумация през всички сезони. Препоръчителна срещу депресарски настроения.

                                     

Канела

Елин Рахнев, автор                                              

Кольо Карамфилов, художник                    

Издателство „Факел” 2008 г.

Една от любимите ми стихосбирки. Толкова есенна и чувствена. Познавам „своята” поезия, по способността й да отеква в мен, да ме разнищва… Всъщност всички глаголи, които започват с „раз” – разнежва, разчувства, размазва, разголва /може би още по-подходящ е оголва/, разплита, разтърсва…

      Щях да се влюбя в тази стихосбирка дори и само заради следния ред от Канела 3: „аз – един аутист на свободна практика”. Мисля, че това са думите, които ме описват толкова добре. Или по-скоро, с които аз се описвам. Автобиография в едно изречение.

     Канела – едно есенно влюбване, от което не искам да се излекувам. Един стих от Канела е моята доза, за да се почувствам влюбена завинаги, безпаметно, безнадежно и носталгично.

      Любими трохи канела:

     „…в парфюма ти от невени съм се спотайвал и наркочината тъма на устните ти съм протривал в рими…”

    „… в крайбрежията на дъха ти съм се крил от лоши и добри. Така мълчал съм те във себе си, че се нашмърках целия…”

    „Когато съм окончателно зависим от всичките ти очертания. Когато мога да изпиша четиристотин страници за прашеца по миглите ти.”

    „Всъщност само когато не ми се живее правя опити за поезия.”

    „Това е, когато плаках с години затворен в рахманинов. Когато се раздробиха слепоочията ми от музика. И мълчах. Строшен от целия свят. Дрогиран от тъга по всичко.”

    „Последна възможност да бъда чай по рамото ти.”

    „Само когато не ме обичат правя опити за поезия. Само тогава мога да направя стриптийз на вътрешностите си, да източа автобиографията от вените си.”

     „…карамелът пресен на въздишките…”

     „…навечерието точно над усмивката…”

     „Залезът хленчеше в капачките на коленете й…”

     „Канелата в дъха ти да подвържат в книги.”

     „Един човек-фадо, един човек безмислен. Стоящ на дълги барове, напиващ се до есен. PR на кожата ти, но и на скръбта. Заровил се в депеш, цветаева и стари филми..”

     „Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

     Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.”

    „Оттук нататък всеки ден щете забравям. Това ще бъде дълъг и метастазен процес.”

    „Отново да се сбъдна сред готиките, месечините, росата.”

    „И в устните ти да затварям ярост, смях…

     И в коленете ти да търся нова есен.”

     Подходяща за консумация през всички сезони, но оставя следи от есен в сърцето... Обича тиха музика и питие на вкус. Настройва еротомански...