Подслушан разговор

  На 16.04.2016 г. в книжарница "Сиела" около 17.30 ч. подслушах един много сладък и обнадеждаващ разгвор между двама тинейджъри /17-19 г. момче и момиче/:

  Момчето беше взело една книга в ръце, беше я отворило наслуки, прочете нещо кратичко и двамата се разсмяха. После той каза, че не е сигурен, че книгата ще й хареса. Все едно някак се притесняваше, че може да не й е интересна, но момичето каза, че прочетеното много й е харесало и помоли да прочетат още. Момчето прочете от първите страници, отново се разсмяха и момичето каза нещо много трогателно и мило: "Искаш ли да дадем по 7 лв. и да си вземем книгата?":))))

  Сигурно подобен диалог би ми харесал за която и да е книга, но самият факт /пазех го за накрая, за по-ефектно/, че те говореха за "Дванадесетте стола" на Илф и Петров, го направи още по-запомнящ се.

  Има ли нужда от представяне една толкова добра книга, която предизвика интереса на хора от съвсем друго от моето поколение? Не спирам да се усмихвам.

Алексис Зорбас

автор: Никос Казандзакис, 1955 г. 

Изданието, което имам е на издаделство "Анубис", с много хубави, макар и малко на брой илюстрации на Любен Зидаров. /на картинката/

           

   Едва ли има някой, който, по един или друг начин, да не се е докосвал, да не е чувал за Зорбас... Класика като тази не се нуждае от представяне, но имах нужда да напиша нещичко за книгата - моят начин да се докосна още веднъж до Зорбас...

  Няма да цитирам любими фрази и откъси от книгата, т. к. това би означавало да я препиша почти цялата тук...

  Няма и да описвам какво откровение беше за мен  запонанството със Зорбас, когато през 90-те години за пръв път прочетох книгата. Колко исках да съм спонтанна и луда глава като него, голяма почти колко самия Живот, че дори и повече от него. 

  Искам само да мога, ако получа някога писмо от приятел: "Открих великолепен зелен камък, ела веднага", да имам "куража да зарежа всичко и да извърша и аз веднъж в живота си една смела и абсурдна постъпка", да последвам "божествени див вик в мен"... Дано!