16 октомври 2015 г.

Фермата на Животните


автор: Джордж Оруел, 1945 г.                 


 "Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите"
  "Фермата на животните" няма популярността на "1984", но е не по-малко култова. Книгата представлява анатомически точен разрез на всяко едно тоталитарно общество /строй/с двете му основни съставки - ПРОПАГАНДА и НАСИЛИЕ.
  Пропагандата не е само упоритото промиване на мозъците на хората, а безочливото преиначаване на истината и подменянето й до неузнаваемост /нещо като в стария виц за открадната кола на Пешо, която се оказала не кола, а мотор, не била на Пешо, а на Иван, и не била открадната, а си я купил/, но за разлика от вица, така сътворената лъжа става истина в последна инстанция. Много тъжно. Ако някои, изпитвайки носталгия по миналото, смята, че ние не сме били в такъв строй, мога само да му кажа, че в учебниците ми по история навремето относно Втората световна война нямаше никаква информация за пакта Рибентроп - Молотов, нито за факта, че Полша е била дружно поделена между Германия и СССР. Сега тази информация е достъпна дори в Уикипедия. Информацията е лукс в тоталитарното общество. /подмяната на понятия днес е прерогатив на левите в цял свят, идеите за "глобално затопляне", ГМО, "жидо-масонският заговор" и т.н./
  Пропагандата за така удобния образ на враг, който е причината за всички беди - заради него хората са бедни, икономиката слаба, а качеството на живот лошо. /такъв всесилен враг са били евреите в Германия след 1933 г., в момента такъв всесилен и всемогъщ враг е САЩ  - всеки е чувал популярните тези: че заради Америка пенсиите тук са мизерни, заради Америка ние и руснаците страдаме, американците сън не спят и само си мислят как още да ни навредят... да се чуди човек кога им остава време да живеят, да работят, да оправят собствените си проблеми.../
  Насилието във всичките му форми - психическо, физическо /ГУЛАГ, лагерите у нас, отлъчване от обществото на всеки инакомислещ или индивидуалист и превръщане на живота му в ад/
  И, разбира се, още една типична грозна черта Лицемерието. Лицемерието, че всички са равни, за всички законът е един, предоставяните възможности са еднакви. /май кореспондира и с настоящето ни/
  Много поучителна и тъжна книга. Не може да не възникне симпатия към искащите просто да живеят по-добре и по-щастливо същества /животните във фермата, нас хората/.
  Препоръчителна за обща култура. Класика, актуална за всички времена.