Фермата на Животните

автор: Джордж Оруел, 1945 г.                 

 "Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите"
  "Фермата на животните" няма популярността на "1984", но е не по-малко култова. Книгата представлява анатомически точен разрез на всяко едно тоталитарно общество /строй/с двете му основни съставки - ПРОПАГАНДА и НАСИЛИЕ.

  Пропагандата не е само упоритото промиване на мозъците на хората, а безочливото преиначаване на истината и подменянето й до неузнаваемост /нещо като в стария виц за открадната кола на Пешо, която се оказала не кола, а мотор, не била на Пешо, а на Иван, и не била открадната, а си я купил/, но за разлика от вица, така сътворената лъжа става истина в последна инстанция. Много тъжно. Ако някои, изпитвайки носталгия по миналото, смята, че ние не сме били в такъв строй, мога само да му кажа, че в учебниците ми по история навремето относно Втората световна война нямаше никаква информация за пакта Рибентроп - Молотов, нито за факта, че Полша е била дружно поделена между Германия и СССР. Сега тази информация е достъпна дори в Уикипедия. Информацията е лукс в тоталитарното общество. /подмяната на понятия днес е прерогатив на левите в цял свят, идеите за "глобално затопляне", ГМО, "жидо-масонският заговор" и т.н./

  Пропагандата за така удобния образ на враг, който е причината за всички беди - заради него хората са бедни, икономиката слаба, а качеството на живот лошо. /такъв всесилен враг са били евреите в Германия след 1933 г., в момента такъв всесилен и всемогъщ враг е САЩ  - всеки е чувал популярните тези: че заради Америка пенсиите тук са мизерни, заради Америка ние и руснаците страдаме, американците сън не спят и само си мислят как още да ни навредят... да се чуди човек кога им остава време да живеят, да работят, да оправят собствените си проблеми.../

  Насилието във всичките му форми - психическо, физическо /ГУЛАГ, лагерите у нас, отлъчване от обществото на всеки инакомислещ или индивидуалист и превръщане на живота му в ад/

  И, разбира се, още една типична грозна черта Лицемерието. Лицемерието, че всички са равни, за всички законът е един, предоставяните възможности са еднакви. /май кореспондира и с настоящето ни/

  Много поучителна и тъжна книга. Не може да не възникне симпатия към искащите просто да живеят по-добре и по-щастливо същества /животните във фермата, нас хората/.
  Препоръчителна за обща култура. Класика, актуална за всички времена.

Октомври

1998 г.
автор Елин Рахнев
художник Кольо Карамфилов                                                                  

  Още една любима стихосбирка, преди "Канела".. Отново много есенна във всичките смисли на думата.

  Отново поезия, която ме потапя в себе си или още по-точно - която се излива в мен като  сингъл малц уискито, което толкова исках да опитам, защото беше от един любим филм, но така и не си купих на едно летище, понеже повече нямаше да го мисля и бленувам, ако си го бях купила...

   Отново поезия за аутисти...

   Разкошен език и изказ...

  И още едно "Отново" - стихосбирка, която бих искала да чуя в изпълнение на актьора Стоян Радев, също като "Канела" /линк/. Няма ли продуценти, които да са болни по поезията и да продуцират нещо красиво и интимно като една есенна вечер на Канела и Октомври за аутисти и ценители?