Измяна

автор Филип Рот, 1990 г.                 

     Любимите ми книги от Ф. Рот са "Синдромът Портной", "Животът ми като мъж"  и първата, която съм чела - "Измяна", която ми е слабост.

   Попаднах на нея през 1995 г., когато Рот не беше още толкова популярен у нас. Бях запомнила името на книгата и автора, към които ме насочи мой преподавател от университета. Обложката не беше никак добре оформена, книга стоеше някак низвергната до книгите, които се продават почти за без пари... Удивителна книга - болезнена, истинска, красива, нежна, разнищваща - от любимия ми тип.

     Навремето постоянно питахме, когато ни препоръчваха някаква книга: "Много описания ли има?", детско нежелание да се четат големи и тежки описания, но в "Измяна" няма нито едно описание! Цялата книга се състои от малки диалози, като миниатюри на един интимен момент между един мъж и една жена... Като еротичните миниатюри на Димитър Казаков /музея в Трявна/. Тези мини-диалози са като кръпки, разкриващи интимни моменти от живота на героите, с много ирония, чувство за хумор, искрици сарказъм.

    Започва с култовия диалог по написване на въпросник, наречен "Въпросник на любовниците на средна възраст, бленуващи за бягство", в който има въпроси като: "Колко деца искате да се намесят в живота ви?", "Напълно хетеросексуален ли сте?", Лъжете ли? Лъгали ли сте ме вече?", "В кое отношение съм вече разочарование за вас?" ...

"- Поглеждаш към часовника, за да видиш колко е часът.

- Хората, които пийват, често поглеждат към часовника преди първото питие. За всеки случай."

"- Пет часът е. Време е за вас, инородците, да се заловите с пиене, нали?

- Ами да."

"Ами ако те попита каква е тази синина на бедрото ти?

- Той вече ме попита.

- О! И?

- Казах му истината. Аз винаги казвам истината. Така никога не могат да те уличат в лъжа.

- Какво му каза?

- Казах му, че ми е от страстната прегръдка с един безработен писател в уединения му апартамент на Нотинг Хил.

- И?

- Звучи глупаво и предизвиква смях.

- А и поддържа илюзията, че си една честна жена.

- Точно така."

"- Майка ми е казвала никога да не седя с разтворени крака.

- При това върху раменете на мъж.

- Това не ми го е казвала. Сигурно и през ум не й е минавало, че мога да стигна чак до там."

"- Позна ли ме?

- Да, полека-лека..

- Добре. Не бързай."

" - Да ти налея ли нещо?

- С удоволствие бих пийнала. Чувствам се толкова между нещата.

- Между кои неща?

- Между теб и дълбокото синьо море."

"- Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случило през цялата седмица.

- На мен също ми хареса."

Книгата се чете за часове, оставя белег в паметта. Върви през всички сезони, с "Джак Даниълс", т. к. е питие, споменато поименно в книгата;)