Автобиография на моето тяло

Автор Дейвид Гай, 1991 г.
    

    Аз бих рискувала да дам и едно подзаглавие на книгата "Аутопсия на моята душа", толкова опустошаващо е разголването на разказвача-главен герой, бих използвала един шаблон, най-добре описващ книгата - оголена жица под напрежение. 

    Впечатляваща със своята откровеност книга и то от мъж... Тотално разчупване на стереотипите, че толкова разнищваща душата литература е по-скоро женски тип.  /Филип Рот е от същия тип автори, така че Гай не е сам/

    Много са нещата, с които книгата ми хареса, затова по ред:

- откровеното говорене за секс е винаги много интересно и ме настройва еротомански, а в тази книга то е в изобилие. Няма тема, която да не е засегната - орален секс, БДСМ, секс по време на цикъл, моногамия/полигамия, разкрепостеност/консервативност в секса, изневяра, контрол и ревност.

- липсата на озлобление и на постоянно анализиране /мрънкане/ относно родителите в контекста - те ме не ме обичаха достатъчно, те са виновни за моя провал и т.н. Това е белег на една зряла личност, която не прехвърля отговорността за своя живот върху близките си, обстоятелствата, съдбата, а определено родителите на главния герой са си били доста своеобразни... Липсва и озлобление и гняв към бившата жена, въпреки проваления брак, което също е много свеж показател.

- еволюцията на разказвача/главен герой - Личността му е показана в развитие и то позитивно. Той успява да реши основния проблем по отношение на връзките си с жените и се превръща в един зрял, улегнал, наясно със себе си човек, което е много приятно след бурните автоагресивни страсти, които си беше причинил, влюбвайки се в неподходящата жена.

    Книгата върви с различен алкохол - от водки с тоник до хубава бира, а пролет/лято е един добър сезон и за тези питиета, и за тази изключителна книга.

Илюзии

Уилям Уортън, 1987 г.

    Някои автори, един от които е и Уортън, са различни във всяка от книгите си. Това е особен вид талант. Стилът на „Пилето” и „Отбой в полунощ”, според мен е съвсем различен от „Илюзии”, „Последна любов” и „Художникът”.

    Най-впечатляващото в „Илюзии” за мен бяха отношенията в семейството – топлината, толерантността, но и свободата, независимостта и самостоятелността. Всъщност, всяка от тези характеристики е част от съставките на цялостната, зряла личност. Точно като супата от камъчета, която всяка година ставала все по-хубава – всички изброени качества са камъчетата, с които един зрял човек изгражда себе си и едно-две магически камъчета, различни от всички други, – вярата в чудеса, в приказното, красивото и доброто - зрънцето уникалност във всекиго.

   Впечатляваща среща със семейството на Уил, със самия него, е като откритие, че има и други модели на семейни отношения, които не са деспотични или невротични, в които децата се насърчават да бъдат самостоятелни в своята различност, интересни за и заинтригувани от света, творци във всички смисли на тази дума. Трудно е да не се влюбиш в Ники – толкова дива и истинска, да не разбереш Пег и Майк, да не се зарадваш на Бен, въпреки странностите му, и да не се възхитиш на разбирането, топлината и търпението, всъщност думата е – приятелството между Уил и Лор.

    Книгата е идеална за четене по Коледа /и за коледен подарък/, понеже и семейството на Уил се събира точно за този празник и неговото начало и край са началото и края на вълшебната книга на Уортън. Върви с много червено вино и коледни курабийки.