автор: Рей Бредбъри, 1992 г.
изд. "Сиела" 2013 г.
изд. "Сиела" 2013 г.
Пътешествие с Бредбъри в Ирландия - каране на колело посреднощите - без светлини, но възможно най-шумно, за да предотвратиш неизбежна катастрофа; запиване в ирландски кръчми; понасяне на шеф, който понякога ти идва в повече; среща с просяци, като обещанието към един от тях - бебето* е причината книгата да излезе години след действителните събития. Много искреност, много хумор и малко тъга, която е по-поносима, когато е полята с алкохол и дъжд...
И Умопомрачителната глава 15 от книгата - толкова романтика, толкова магия, но най-вече лудост. Ще надърпам късчета от нея, като някакъв странен опит за поезия или за летене на сън:
"През годините се бяхме срещали тук и там, като хора, докосващи се случайно в тълпата, като разминаващи се влюбени, като непознати във влака...
Или пък на всеки няколко години, посред лято, се разделяхме на плажа на живота...
Но някакси устните ни бяха твърде заети един с друг, за да мълвят за постоянство. На следващия ден, докато ги лекувахме от битката, не намерихме сили да си кажем отсега и завинаги, че ще се събуждаме заедно...
А когато си погълнал тлкова много чернота, рано или късно, трябва да я повърнеш, не мислиш ли? Собственият ми живот е моето горчиво биле. Аз се давя от миналото си.
Често се бях питал дали няма да дойде ден, когато кръгът най-сетне да се затвори и ние да останем заедно. И някъде далеч в миналото наистина имаше такъв момент, балансиран като потреперващо перце от нашите дихания, в който любовта ни беше топла и перфектна.
Но това беше, защото тогава се бях натъкнал на Нора във Венеция - откъсната от своите корени, далеч от "Гринуд". Тук, свободна от дома си, тя можеше да се отдаде на всекиго, дори и на мен.
Животът е твърде кратък за поздрави, а вече няма време дори и за свестни сбогувания..."
П. П. Благодарности на издателство "Сиела" за възможността да се купи качествена - професионална и художествена литература на половин цена всяка година за празника 24 май!














