Автор: Юстайн Гордер, 2003
Наскоро реших
да препрочета тази книга, защото не помнех точно нея, но помнех
приятния послевкус на портокалов сладкиш, който остави у мен. Помнех
романтиката и предчувствието за празник. Имах спомен и за нещо в книгата, което
ме бе учудило приятно и ми бе показало друг свят, друга култура, където
уважението към децата, към тинейджърите, е нещо обичайно, подразбиращо се и толкова
далечно от нашата култура – отношението на възрастните от семейството,
отношението на учителите. Бях много впечатлена.
Разказвачът е
15-годишно момче, заедно с което четем писмо от баща му, разказващо
една съдбовна, приказна и, някак, коледно-вдъхновяваща любовна история.
История, в която се играе по правила, които понякога нарушаваш. История за случайни
срещи, които търсиш с месеци. История за една портокалова градина.
Историята на една любов. Или на повече от една. Със сигурност на повече от
една, но все истински. Това е книга, в която се виждат всички проявления на
любовта и, ако до нея не си бях давала сметка какво свързва всички видове любов,
кое е общото между тях, освен топлината, страстта, чудото и всички приказни
съставки за горещ шоколад, тук го усетих и разпознах - уважението. Уважението към другия в „ние“,
уважението на възрастния към детето, уважението на детето към семейството и
новите хора в него. Уважението към друго човешко същество, към една друга
личност, към този, с когото искаме да общуваме, да споделяме, да съсъществуваме
– приятел, любима, брат, майка или баща. Или така, както аз разбрах за себе си
квинтесенцията на тази книга – без уважение не съществува каквато и да
било форма на любов – приятелска, романтична, семейна, а само нейни сурогати...
Лека и вкусна книга, идеална
за Коледно време с ароматен сладкиш, пък дори и да не е портокалов.
