автор Елин Рахнев /един елин/, 2017 г.
Последната стихосбирка на Елин Рахнев и първата без Кольо Карамфилов, но той присъства в нея като една липса.
Една късноесенна стихосбирка, която изисква усамотение и чаша с любимо питие, носталгия и смелост за поглед към миналото, което би могло да е настояще, но НЕ Е.
Една разлята по тялото тъга.
Опит за спомен какво е да си безнадежно влюбен в някой луд.
Опит за дисекция на една есенна душа, едно предчувствие за зима...
Настръхване на кожата от студените пръски на есенното море и порив на вятър, който насълзява очите ти.
"Събличам фибите ти. Оставаш по есен. Другите сезони
никога не са ме интересували. Другите сезони са много,
лоша версия на есента."
"За меланхолиите от пауновата ръж."
"Където свършват устните ти и започва есента, е последното парче, което слушах."
"Затова, че си принцесата на лудите."
Канела
Октомври
