издателство "Жанет 45, 2016 г.
От 28 юли до 6 август във Варна може да вървиш по "Алеята на книгата" и да се влюбваш в автори, заглавия, текстове, книжни тела или в множеството хора, които бродят и ги разглеждат...
Този път си харесах "Лято" на Илиян Любомиров, чиято предишна стихосбирка ми подари един приятел. Разгръщах "Лято" и се усмихвах, заливаше ме носталгия по минали дни - лятно-есенни, полузабравени, толкова далечни, че все едно никога не са били... И уж не са били, а така истински те свива коремът и усмивката завършва с насълзени очи, все едно и досега СА. Но "едно сега е повече от всяко завинаги" и това ме връща в настоящето, в моето сега, което е В.
Няколко стиха за вчувстване в летни спомени:Август
закъсняла чайка
пуска бримка
по бедрото на залеза
морето е самотно
занимание
***
Вреден навик
не бих запалил и цигара
ако пръстите ти
не са омачкали тютюна
езикът ти не се е спуснал
от филтър до ръба
карайки цялото листче
да настръхне
какъв по-добър повод
да откажа цигарите
***
И накрая есенен стих от "Лято"-то, който ми спомни за "... ще нарисува слънце с огромни бирени мустаци..." С. М.
Октомври
облаците са разпенен сапун
лъчите бръснат небето
до синьо
***
Алеята на книгата продължава...
