Зелда

 "Все повече е тихо в мен."
автор Елин Рахнев /един елин/, 2017 г.

Последната стихосбирка на Елин Рахнев и първата без Кольо Карамфилов, но той присъства в нея като една липса.
Една късноесенна стихосбирка, която изисква усамотение и чаша с любимо питие, носталгия и смелост за поглед към миналото, което би могло да е настояще, но НЕ Е.
Една разлята по тялото тъга.
Опит за спомен какво е да си безнадежно влюбен в някой луд.
Опит за дисекция на една есенна душа, едно предчувствие за зима...
Настръхване на кожата от студените пръски на есенното море и порив на вятър, който насълзява очите ти.


"Събличам фибите ти. Оставаш по есен. Другите сезони
никога не са ме интересували. Другите сезони са много,
лоша версия на есента."

"За меланхолиите от пауновата ръж."

"Където свършват устните ти и започва есента, е последното парче, което слушах."

"Затова, че си принцесата на лудите."

Канела

Октомври

Лято

автор Илиян Любомиров
издателство "Жанет 45, 2016 г.                                            

                       

    От 28 юли до 6 август във Варна може да вървиш по "Алеята на книгата" и да се влюбваш в автори, заглавия, текстове, книжни тела или в множеството хора, които бродят и ги разглеждат...

    Този път си харесах "Лято" на Илиян Любомиров, чиято предишна стихосбирка ми подари един приятел. Разгръщах "Лято" и се усмихвах, заливаше ме носталгия по минали дни - лятно-есенни, полузабравени, толкова далечни, че все едно никога не са били... И уж не са били, а така истински те свива коремът и усмивката завършва с насълзени очи, все едно и досега СА. Но "едно сега е повече от всяко завинаги" и това ме връща в настоящето, в моето сега, което е В.

    Няколко стиха за вчувстване в летни спомени:
  
Август
  
закъсняла чайка
пуска бримка
по бедрото на залеза
морето е самотно
занимание
***
Вреден навик
  
не бих запалил и цигара
ако пръстите ти
не са омачкали тютюна
езикът ти не се е спуснал
от филтър до ръба
карайки цялото листче
да настръхне
  
какъв по-добър повод
да откажа цигарите
***

   И накрая есенен стих от "Лято"-то, който ми спомни за "... ще нарисува слънце с огромни бирени мустаци..." С. М.

  
Октомври
  
облаците са разпенен сапун
лъчите бръснат небето
до синьо
***
  
Алеята на книгата продължава...