Всъщност исках да пиша за изданието от 1990 г., на издателство "Народна култура" София, което съдържа още два романа: "Прости се с утрешния ден" и "Саванът няма джобове". /видях, че книгата е преиздадена, отново с трите романа, но с меки корици/
Ако "Уморените коне ги убиват, нали?" отдавна се смятат за класика и е филмиран, другите два романа са почти неизвестни, съвсем незаслужено.
Обичам да систематизирам, за това ще кажа по няколко думи и за трите романа, по ред:
1. "Уморените коне ги убиват, нали?" За него толкова е писано и казано, че ще засегна само две неща, които са ми много интересни: Поставените етични въпроси:
- убийство или милосърдие е стореното от главния герой?
- главният герой и разказвач е толкова различен от Глория - на пръв поглед - за разлика от нея е оптимист и вярва, че ще успее да реализира мечтите си, дори прави опити за това. Но изпълнявайки молбата на Глория, го очаква екзекуция, което поражда въпроса дали те двамата не са си приличали повече отколкото изглеждаше... Шокираща е цялата книга, но една реплика на третата страница озадачава и поражда куп въпроси: "Тази първа среща стана причината за всичко, но дори и сега не мога да кажа с ръка на сърцето, че съжалявам, задето й се обадих." Значи и за него това е било вид бягство и слизане от въртележката и пак изпълнено от някои друг? Или не...
- много реалистично и точно описание на човек в депресия - Глория - озлоблението, изкривената представа за света, липсата на смисъл, уязвимостта, разпадането....
2. "Прости се с утрешния ден" - Толкова бих искала да видя филмиран този роман... Уникално е направеното от автора, в което се проявява като изключителен психолог, - предизвиква емоционална реакция на симпатия към главния герой и то от първите страници, а най-ужасното е, че тя не спира, независимо от разкриващите се ужаси, които той върши. Главният герой, освен че изглежда е изключително красив, което ни се подсказва от реакцията на хората спрямо него, е и интелектуалец, но нищо друго положително като негова черта не може да се каже. И как при това, този абсолютен социопат, все пак предизвиква симпатия, за мен остава загадка /освен ако това не е моя лична реакция и на другите читатели не действа така, тогава има над какво да се замисля.../ Симпатията не е породена от съжаление, надниквайки в детството му не виждаме някакви големи драми или мъчения, напротив /виждаме едно сигурно и едно предполагаемо убийство, извършени още като дете/. За мен тази симпатия е алхимия. Героят е изключително обаятелен, интересен, дори бих казала някак упадъчно романтичен.
3. "Саванът няма джобове" Още един обаятелен мъжки образ, мачо /от когото всяка жена в книгата иска парченце - от чара, сексапила, красотата и лудостта му/, с широки пръсти и нереалистични идеи за противодействие на злото под формата на корупция, несправедливост, сам, чрез работата си като журналист. От тази книга се вижда какво е разследваща журналистика и каква е политиката на СМИ по повод разкрития и скандални новини, и парите от рекламата каква цензура налагат.
При недостига на добри и интересни сценарии, защо последните два романа не са филмирани, за мен остава загадка. И то при успеха на филма от 1969 г. по първия роман, с 9 номинации за Оскар, и с награда Златен глобус.
И трите романа могат да бъдат препрочитани, т. к. при всеки прочит излиза нещо ново, което е убягнало в бързото четене. /четат се много бързо, увличащо/
П. П. Вторият рома е филмиран 1950 г., Kiss Tomorrow Goodbye, с рейтинг 7.10 в IMDb.
