"На човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път."
Книгата е световно известна, претърпяла над 100 издания на английски и на още 21 езика. Състои се от две части, като в първата е описан личният опит на В. Франкъл от лагера в Освиенцим /Аушвиц/, а втората е теоретична и разкрива основните понятия и методи на логотерапията. И двете части са интересни по своему и дават един добър материал за размисъл.
Ще споделя нещо от книгата, което, според мен, е не само оптимистично, но и мощно лично мотивиращо: Коментирайки в послеписа от 1984 г. едно твърдение на Фройд: "Нека някой опита да подложи известен брой най-различни хора на глад при еднакви условия. С нарастване на повелителния подтик на глада всички индивидуални различия ще се размият и на тяхно място ще се появи еднообразният израз на едничкия неутолен инстинкт.", на базата на лагерния си опит, а и на опита на си на психиатър, неврохирург и психолог, Франкъл казва: "Там "индивидуалните различия" не се размиваха, а напротив, хората ставаха по-различни, те сваляха маските си - както свинете, така и светците." Това е толкова оптимистично и жизнеутвърждаващо, но също така върви с голямото бреме на отговорността. Отговорност, на първо място, към самия себе си да проявиш себенадмогване, да си над обстоятелствата и условията, в които си поставен. Това е е трудно, но не е невъзможно - за зрелите, цялостни и силни личности. Безспорно е, че човек е резултат от всичко заобикалящо го - света и социума, но той е и нещо повече. Франкъл признава, че тези хора са малцинство, но, както казва: "И все пак точно в това виждам предизвикателството да се присъединим към малцинството."
И друг много позитивен тезис на Франкъл: "По същия начин всяко човешко същество има свободата да се променя във всеки момент." Хората не са нежива материя, макар дори тя да се променя, въпреки че нейната промяна не е осмислена и волева. Човешката личност е пластична, предлагаща хиляди потенциални възможности за нов избор на поведение и отношение към света, нова посока в живота. Който отрича това и смята, че хората не са способни на съзнателна промяна, има удобно извинение, че светът е лош, несправедлив и затова е станал такъв, или пък че възрастта прави човека непластичен, но това е по-скоро страх пред поемане на отговорност за избора ни да оставаме същите, да се оставяме на течението, да не полагаме усилия, защото и без това животът не е толкова лесен...
Във втората част на книгата В. Франкъл въвежда някои основни понятия в учението си за логотерапията, основно от които е състоянието екзистенциален вакум. Според изследванията, които е провеждал сред многобройните си студенти и пациенти, е открил, че това е болестта на нашето време. Животът ни може да е сравнително осигурен, да имаме желаните - работа, семейство, материални придобивки, но да се чувстваме празни и потиснати от безсмислието му. Това състояние, тази пустота нарича екзистенциален вакум. Той е една от причините на големия брой депресивни състояния сред хората днес. А задачата на логотерапията е да помага на всеки човек да търси и открива смисъла на своя живот и да поема предизвикателствата, които животът му отправя всеки ден.
Интересна и безкрайно мотивираща книга.
